“Идвал си много пъти, но всеки път е различен. Познаваш го, защото имате стара обща история. Първа стъпка и знаеш, че вече си принадлежите. Винаги те очаква – слънчев, топъл, галещ. Знае, че отсъствието ти е било за кратко и пак ще се върнеш, защото отдавна вече си негова. Чака те почтено и с искрено примирение – достолепен, горд и омайващ. Прашните калдъръмени улици са скрили тайните ти от минали посещения. Прозорците отразяват душата ти. Всяка една от тях е изкачване към себе си и спускане към забравеното ти аз. Всеки жест на слънцето е опит за изгаряне на миналото. Разкривените къщи са уморени от смеха на старци, щракането на ключове и олющените номера на вратите. Очите са заплеснати в смокини, разтичащи се по море от чужди души. Морето – вечният любовник, а ти – вечният удавник. Твърде много вода в очите, а веднъж някой ти каза, че водата е на лошо, а още повече, ако е близо до морето. Созопол е стара история и нова любов на моряка, загубил своята любима. Созопол е на всички и ничий най-вече. А ти винаги обичаш да си за всички, но всъщност за никого да не ставаш.” ….
Прочети цялото тук
Автор: Десислава Славова