” Животът започна да ми харесва. Вече не ходех на плаж – той бе до дома ми, сутрешният душ беше морето на зазоряване, през деня се разхождахме до другия край на залива, а вечер често ходехме до дюните да гледаме как огромната луна изгрява и после се прибирахме огрени от нея. От къмпинга се разнасяха аромати и тиха музика, свещи и фенери осветяваха масите и нищо не липсваше. Пани и Божо периодично се разкарваха до Созопол на пазар, а имаха и малка яхта, с която непрекъснато излизаха за миди и риба, така че „даровете на морето” хич не липсваха, даже на моменти ни писваше да чистим, белим, кормим, варим, пържим, печем… ” ….

Прочети цялото тук

Автор: Павлина Д.