” Август, някъде около 1979 – 1980-та година И ето, че отново дойде време за море т.е. за Созопол. Този път квартирата я уреждаше Коприна. Моите връзки вече бяха съвсем изтънели и за разгара на лятото трудно можех да наема стая към базата на СБП. Но това не трябваше да бъде проблем. К. беше открила чудесно място – стая на носа на Харманите с изглед към морето, малко балконче и най-невероятното – кухненско боксче на етажа, където можеш да си направиш кафе без да мъкнеш посуда от София. Мечта! Многократно уговаряхме деня на пристигането си, продължителността на престоя, цената и … в едно прекрасно утро хвърлихме сакчетата в багажника и потеглихме. Коприна беше прекрасен шофьор, въпреки че караше сравнително от скоро и ние пътувахме славно и без бързане. Тогава крайпътните ресторанти бяха рядкост, но това не беше пречка – кафето в термоса. Важното бе в бензиностанциите да има бензин, а лозунгите около пътя бяха извор на непрекъсната забава. Помните ги, нали? „Миг невнимание, цял живот страдание”, „Да приберем навреме хляба на народа”, „Да живее българо-съветската дружба между народите”… то може ли да ги забрави човек! ” ….

Прочети цялото тук

Автор: Павлина Д.